двуличниците

Речник на българския език

1. двуличниците — мн. ч. членувано

двуличниците е производна форма на двуличница (мн. ч. членувано).

2. двуличниците — мн. ч. членувано

двуличниците е производна форма на двуличник (мн. ч. членувано).