лицемерите

Речник на българския език

1. лицемерите — мн. ч. членувано

лицемерите е производна форма на лицемер (мн. ч. членувано).

2. лицемерите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

лицемерите е производна форма на лицемеря (сег. вр., 2 л., мн. ч.).