лицемеря

Речник на българския език

лицемѐря непреходен глагол от несвършен вид (тип 173ii) редактиране

Значение

лицемѐриш, мин. св. лицемѐрих, мин. прич. лицемѐрил, несв. Лицемерствам.

Грешни изписвания (7)

  • лецемеръ
  • лецемеря
  • лецимеръ
  • лецимеря
  • лицемеръ
  • лицимеръ
  • лицимеря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ли-це-ме-ря ли-це-ме-рим
2 лице ли-це-ме-риш ли-це-ме-ри-те
3 лице ли-це-ме-ри ли-це-ме-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ли-це-ме-рих ли-це-ме-рих-ме
2 лице ли-це-ме-ри ли-це-ме-рих-те
3 лице ли-це-ме-ри ли-це-ме-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ли-це-ме-рех ли-це-ме-рех-ме
2 лице ли-це-ме-ре-ше ли-це-ме-рех-те
3 лице ли-це-ме-ре-ше ли-це-ме-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лицемерил съм лицемерила съм лицемерило съм лицемерили сме
2 лице лицемерил си лицемерила си лицемерило си лицемерили сте
3 лице лицемерил е лицемерила е лицемерило е лицемерили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях лицемерил бях лицемерила бях лицемерило бяхме лицемерили
2 лице беше лицемерил беше лицемерила беше лицемерило бяхте лицемерили
3 лице беше лицемерил беше лицемерила беше лицемерило бяха лицемерили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще лицемеря ще лицемерим
2 лице ще лицемериш ще лицемерите
3 лице ще лицемери ще лицемерят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм лицемерил ще съм лицемерила ще съм лицемерило ще сме лицемерили
2 лице ще си лицемерил ще си лицемерила ще си лицемерило ще сте лицемерили
3 лице ще е лицемерил ще е лицемерила ще е лицемерило ще са лицемерили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да лицемеря щяхме да лицемерим
2 лице щеше да лицемериш щяхте да лицемерите
3 лице щеше да лицемери щяха да лицемерят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм лицемерил щях да съм лицемерила щях да съм лицемерило щяхме да сме лицемерили
2 лице щеше да си лицемерил щеше да си лицемерила щеше да си лицемерило щяхте да сте лицемерили
3 лице щеше да е лицемерил щеше да е лицемерила щеше да е лицемерило щяха да са лицемерили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лицемерел съм лицемерела съм лицемерело съм лицемерели сме
2 лице лицемерел си лицемерела си лицемерело си лицемерели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лицемерил съм лицемерила съм лицемерило съм лицемерили сме
2 лице лицемерил си лицемерила си лицемерило си лицемерили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм лицемерил била съм лицемерила било съм лицемерило били сме лицемерили
2 лице бил си лицемерил била си лицемерила било си лицемерило били сте лицемерили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да лицемеря щяла съм да лицемеря щяло съм да лицемеря щели сме да лицемерим
2 лице щял си да лицемериш щяла си да лицемериш щяло си да лицемериш щели сте да лицемерите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм лицемерил щяла съм да съм лицемерила щяло съм да съм лицемерило щели сме да сме лицемерили
2 лице щял си да си лицемерил щяла си да си лицемерила щяло си да си лицемерило щели сте да сте лицемерили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих лицемерил бих лицемерила бих лицемерило бихме лицемерили
2 лице би лицемерил би лицемерила би лицемерило бихте лицемерили
3 лице би лицемерил би лицемерила би лицемерило биха лицемерили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ли-це-ме-ри ли-це-ме-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ли-це-ме-рил
непълен член ли-це-ме-ри-лия
пълен член ли-це-ме-ри-ли-ят
женски род ли-це-ме-ри-ла
членувано ли-це-ме-ри-ла-та
среден род ли-це-ме-ри-ло
членувано ли-це-ме-ри-ло-то
множествено число ли-це-ме-ри-ли
членувано ли-це-ме-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ли-це-ме-рел
женски род ли-це-ме-ре-ла
среден род ли-це-ме-ре-ло
множествено число ли-це-ме-ре-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ли-це-ме-рещ
непълен член ли-це-ме-ре-щия
пълен член ли-це-ме-ре-щи-ят
женски род ли-це-ме-ре-ща
членувано ли-це-ме-ре-ща-та
среден род ли-це-ме-ре-що
членувано ли-це-ме-ре-що-то
множествено число ли-це-ме-ре-щи
членувано ли-це-ме-ре-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ли-це-ме-рей-ки