угоднича

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	угод-ни-ча	угод-ни-чим
2 лице	угод-ни-чиш	угод-ни-чи-те
3 лице	угод-ни-чи	угод-ни-чат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	угод-ни-чих	угод-ни-чих-ме
2 лице	угод-ни-чи	угод-ни-чих-те
3 лице	угод-ни-чи	угод-ни-чи-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	угод-ни-чех	угод-ни-чех-ме
2 лице	угод-ни-че-ше	угод-ни-чех-те
3 лице	угод-ни-че-ше	угод-ни-че-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	угодничил съм	угодничила съм	угодничило съм	угодничили сме
2 лице	угодничил си	угодничила си	угодничило си	угодничили сте
3 лице	угодничил е	угодничила е	угодничило е	угодничили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях угодничил	бях угодничила	бях угодничило	бяхме угодничили
2 лице	беше угодничил	беше угодничила	беше угодничило	бяхте угодничили
3 лице	беше угодничил	беше угодничила	беше угодничило	бяха угодничили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще угоднича	ще угодничим
2 лице	ще угодничиш	ще угодничите
3 лице	ще угодничи	ще угодничат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм угодничил	ще съм угодничила	ще съм угодничило	ще сме угодничили
2 лице	ще си угодничил	ще си угодничила	ще си угодничило	ще сте угодничили
3 лице	ще е угодничил	ще е угодничила	ще е угодничило	ще са угодничили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да угоднича	щяхме да угодничим
2 лице	щеше да угодничиш	щяхте да угодничите
3 лице	щеше да угодничи	щяха да угодничат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм угодничил	щях да съм угодничила	щях да съм угодничило	щяхме да сме угодничили
2 лице	щеше да си угодничил	щеше да си угодничила	щеше да си угодничило	щяхте да сте угодничили
3 лице	щеше да е угодничил	щеше да е угодничила	щеше да е угодничило	щяха да са угодничили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	угодничел съм	угодничела съм	угодничело съм	угодничели сме
2 лице	угодничел си	угодничела си	угодничело си	угодничели сте
3 лице	угод-ни-чел угодничел е	угод-ни-че-ла угодничела е	угод-ни-че-ло угодничело е	угод-ни-че-ли угодничели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	угодничил съм	угодничила съм	угодничило съм	угодничили сме
2 лице	угодничил си	угодничила си	угодничило си	угодничили сте
3 лице	угод-ни-чил угодничил е	угод-ни-чи-ла угодничила е	угод-ни-чи-ло угодничило е	угод-ни-чи-ли угодничили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм угодничил	била съм угодничила	било съм угодничило	били сме угодничили
2 лице	бил си угодничил	била си угодничила	било си угодничило	били сте угодничили
3 лице	бил угодничил бил е угодничил	била угодничила била е угодничила	било угодничило било е угодничило	били угодничили били са угодничили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да угоднича	щяла съм да угоднича	щяло съм да угоднича	щели сме да угодничим
2 лице	щял си да угодничиш	щяла си да угодничиш	щяло си да угодничиш	щели сте да угодничите
3 лице	щял да угодничи щял е да угодничи	щяла да угодничи щяла е да угодничи	щяло да угодничи щяло е да угодничи	щели да угодничат щели са да угодничат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм угодничил	щяла съм да съм угодничила	щяло съм да съм угодничило	щели сме да сме угодничили
2 лице	щял си да си угодничил	щяла си да си угодничила	щяло си да си угодничило	щели сте да сте угодничили
3 лице	щял да е угодничил щял е да е угодничил	щяла да е угодничила щяла е да е угодничила	щяло да е угодничило щяло е да е угодничило	щели да са угодничили щели са да са угодничили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих угодничил	бих угодничила	бих угодничило	бихме угодничили
2 лице	би угодничил	би угодничила	би угодничило	бихте угодничили
3 лице	би угодничил	би угодничила	би угодничило	биха угодничили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
угод-ни-чи	угод-ни-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		угод-ни-чил
		непълен член	угод-ни-чи-лия
		пълен член	угод-ни-чи-ли-ят
	женски род		угод-ни-чи-ла
		членувано	угод-ни-чи-ла-та
	среден род		угод-ни-чи-ло
		членувано	угод-ни-чи-ло-то
множествено число			угод-ни-чи-ли
		членувано	угод-ни-чи-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	угод-ни-чел
	женски род	угод-ни-че-ла
	среден род	угод-ни-че-ло
множествено число		угод-ни-че-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		угод-ни-чещ
		непълен член	угод-ни-че-щия
		пълен член	угод-ни-че-щи-ят
	женски род		угод-ни-че-ща
		членувано	угод-ни-че-ща-та
	среден род		угод-ни-че-що
		членувано	угод-ни-че-що-то
множествено число			угод-ни-че-щи
		членувано	угод-ни-че-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

угод-ни-чей-ки