угодничила е

Речник на българския език

1. угодничила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

угодничила е е производна форма на угоднича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. угодничила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

угодничила е е производна форма на угоднича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).