угодничели

Речник на българския език

1. угодничели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

угодничели е производна форма на угоднича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. угодничели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

угодничели е производна форма на угоднича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).