гръб

гърбъ̀т, гърба̀, мн. гърбовѐ, (два) гъ̀рба, м.
1. Задната част на човешкото тяло от шията до кръста. Боли ме гърбът.
2. Горната част на животинското тяло от шията до опашката. Котешки гръб. Мятам се на гърба на магарето.
3. Задната, нелицевата, непредната част на предмет. На гърба на снимката. На гърба на книгата. Гърбът на сградата. Гърбът на библиотечния шкаф. Гръб на дреха.
4. Най-високата планинска част; било.
същ. умал. гръ̀бче, мн. гръ̀бчета, ср. (в 1 и 2 знач.).
• Да ти видя гърба! — Грубо. Върви си, махай се. •Забивам нож в гърба (на някого). Разг. Постъпвам подло спрямо някого, предавам го.
• Зад гърба ми. — Разг. Тайно от мене.
• Мъкна го на гърба си. — Разг. Върша и неговата работа.
• Обръщам гръб (на някого). — Разг. Преставам да общувам с някого, след като съм бил близък с него или съм го използвал.