задница

Речник на българския език

за̀дница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. за̀дници, ж.
1. Задни части на животно или на човек (заедно с краката).
2. Задна част (на кола, каруца и др.) (заедно с колелата).
3. Спец. Задна част на дреха.
4. Диал. Задник 2 .

Грешни изписвания (3)

  • заднеца
  • заднецъ
  • задницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зад-ни-ца
членувано зад-ни-ца-та
мн.ч. зад-ни-ци
членувано зад-ни-ци-те
звателна форма