бут

Речник на българския език

бут съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бу̀тът, бу̀та, мн. бу̀тове, (два) бу̀та, м.
1. Част от крака на животно или птица — от коляното до хълбока.
2. Разг. Бедрото на човек.
същ. умал. бу̀тче, мн. бу̀тчета, ср. (в 1 знач.).

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бут
непълен член бу-та
пълен член бу-тът
мн.ч. бу-то-ве
членувано бу-то-ве-те
бройна форма бу-та
звателна форма