хастар

Речник на българския език

хаста̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Подплата на дреха.
прил. хаста̀рен, хаста̀рена, хаста̀рено, мн. хаста̀рени.

Грешни изписвания (1)

  • хъстар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хас-тар
непълен член хас-та-ра
пълен член хас-та-рът
мн.ч. хас-та-ри
членувано хас-та-ри-те
бройна форма хас-та-ра
звателна форма