подплата

Речник на българския език

подпла̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. подпла̀ти, ж.
1. Тънка материя, която се зашива от вътрешната страна на дрехата; хастар.
2. Прен. Само ед. Подкрепа, стабилитет. Теоретична подплата.

Грешни изписвания (7)

  • подплатъ
  • потплата
  • потплатъ
  • пудплата
  • пудплатъ
  • путплата
  • путплатъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-п-ла-та
членувано под-п-ла-та-та
мн.ч. под-п-ла-ти
членувано под-п-ла-ти-те
звателна форма