тил
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
тилъ̀т, тила̀, мн. тѝлове, (два) тѝла, м.
1. Задната част на главата и шията у човека и у някои животни. Удрям го в тила.
2. Прен. Територията зад фронта. Действам в тила.
3. Прен. Система от военни органи, части и учреждения, действаща зад фронта за осигуряването му.
• В тил. — Откъм гърба. Нападам в тил.
1. Задната част на главата и шията у човека и у някои животни. Удрям го в тила.
2. Прен. Територията зад фронта. Действам в тила.
3. Прен. Система от военни органи, части и учреждения, действаща зад фронта за осигуряването му.
• В тил. — Откъм гърба. Нападам в тил.