гръбче

Речник на българския език

гръ̀бче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. гръб

Грешни изписвания (1)

  • гръбчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гръб-че
членувано гръб-че-то
мн.ч. гръб-че-та
членувано гръб-че-та-та