щяло съм да съм угодничило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм угодничило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм угодничило е производна форма на угоднича (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).