угодничеше

Речник на българския език

1. угодничеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

угодничеше е производна форма на угоднича (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. угодничеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

угодничеше е производна форма на угоднича (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).