угодничило си

Речник на българския език

1. угодничило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

угодничило си е производна форма на угоднича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. угодничило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

угодничило си е производна форма на угоднича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).