угодничил си

Речник на българския език

1. угодничил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

угодничил си е производна форма на угоднича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. угодничил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

угодничил си е производна форма на угоднича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).