било си угодничило

Речник на българския език

1. било си угодничило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

било си угодничило е производна форма на угоднича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).