лицемери

Речник на българския език

1. лицемери — мн. ч.

лицемери е производна форма на лицемер (мн. ч.).

2. лицемери — сег. вр., 3 л., ед. ч.

лицемери е производна форма на лицемеря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. лицемери — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

лицемери е производна форма на лицемеря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. лицемери — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

лицемери е производна форма на лицемеря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. лицемери — повелително наклонение, ед. ч.

лицемери е производна форма на лицемеря (повелително наклонение, ед. ч.).