бурно

Речник на българския език

1. бу̀рно — наречие (тип 188) редактиране

Значение

вж. бу̀рен

Грешни изписвания (1)

  • бурну

2. бурно — ср. р.

бурно е производна форма на бурен (ср. р.).

Връзки