трева

Речник на българския език

трева̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тревѝ, ж.
1. Съвкупност от диви ниски растения с тънки и слаби стъбла, не храсти. Трева е покрила пътеката. Зелена трева. Скубя трева. Кося трева.
2. Разг. Билка. Пия чай от треви.
3. Жарг. Само ед. Вид наркотик — марихуана.
същ. умал. тревѝчка, мн. тревѝчки, ж.

Грешни изписвания (3)

  • тревъ
  • трива
  • тривъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тре-ва
членувано тре-ва-та
мн.ч. тре-ви
членувано тре-ви-те
звателна форма