растение

Речник на българския език

растѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. растения, ср. Неподвижно закрепен организъм, който се храни с неорганически вещества от почвата и въздуха посредством корен, стъбло и листа. Културни растения.

Грешни изписвания (1)

  • ръстение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рас-те-ние
членувано рас-те-ни-е-то
мн.ч. рас-те-ния
членувано рас-те-ни-я-та