морава

Речник на българския език

1. мора̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мора̀ви, ж. Място, покрито с млада зелена трева; поляна.

Грешни изписвания (3)

  • моравъ
  • мурава
  • муравъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-ра-ва
членувано мо-ра-ва-та
мн.ч. мо-ра-ви
членувано мо-ра-ви-те
звателна форма

2. Мора̀ва географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Моравъ
  • Мурава
  • Муравъ

3. морава — ж. р.

морава е производна форма на морав (ж. р.).