морав

Речник на българския език

мо̀рав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мо̀рава, мо̀раво, мн. мо̀рави, прил. Който има синьо-червен цвят; виолетов, лилав. Мораво цвете.
Мораво рогче. — Микроскопична отровна гъбичка, която засяга някои житни растения.

Грешни изписвания (3)

  • моръв
  • мораф
  • моръф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мо-рав
непълен член мо-ра-вия
пълен член мо-ра-ви-ят
ж. р. мо-ра-ва
членувано мо-ра-ва-та
ср. р. мо-ра-во
членувано мо-ра-во-то
мн. ч. мо-ра-ви
членувано мо-ра-ви-те