теменужен

Речник на българския език

1. темену̀жен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

темену̀жена и темену̀жна, темену̀жено и темену̀жно, мн. темену̀жени и темену̀жни, прил.
1. Който е с аромат на теменуга. Теменужен аромат.
2. Който е с цвят на теменуга; син, морав, виолетов, лилав. Теменужена рокля.

Грешни изписвания (7)

  • теменужин
  • теминужен
  • теминужин
  • тименужен
  • тименужин
  • тиминужен
  • тиминужин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. те-ме-ну-жен
непълен член те-ме-ну-же-ния
пълен член те-ме-ну-же-ни-ят
ж. р. те-ме-ну-же-на
членувано те-ме-ну-же-на-та
ср. р. те-ме-ну-же-но
членувано те-ме-ну-же-но-то
мн. ч. те-ме-ну-же-ни
членувано те-ме-ну-же-ни-те

2. темену̀жен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

темену̀жена и темену̀жна, темену̀жено и темену̀жно, мн. темену̀жени и темену̀жни, прил.
1. Който е с аромат на теменуга. Теменужен аромат.
2. Който е с цвят на теменуга; син, морав, виолетов, лилав. Теменужена рокля.

Грешни изписвания (7)

  • теменужин
  • теминужен
  • теминужин
  • тименужен
  • тименужин
  • тиминужен
  • тиминужин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. те-ме-ну-жен
непълен член те-ме-нуж-ния
пълен член те-ме-нуж-ни-ят
ж. р. те-ме-нуж-на
членувано те-ме-нуж-на-та
ср. р. те-ме-нуж-но
членувано те-ме-нуж-но-то
мн. ч. те-ме-нуж-ни
членувано те-ме-нуж-ни-те