разбеснял

Речник на българския език

1. разбеснял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбеснял е производна форма на разбеснея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбеснял — мин. деят. св. прич. м. р.

разбеснял е производна форма на разбеснея (мин. деят. св. прич. м. р.).