1.
отвратѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
отвратѐна, отвратѐно, мн. отвратѐни, прил. Който е изпитал отвращение от нещо. Отвратен от човешкото безсърдечие.
същ. отвратѐност, отвратеността̀, ж.
същ. отвратѐност, отвратеността̀, ж.
Грешни изписвания (3)
- отврътен
- утвратен
- утврътен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | от-в-ра-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | от-в-ра-те-ния | ||
| пълен член | от-в-ра-те-ни-ят | ||
| ж. р. | от-в-ра-те-на | ||
| членувано | от-в-ра-те-на-та | ||
| ср. р. | от-в-ра-те-но | ||
| членувано | от-в-ра-те-но-то | ||
| мн. ч. | от-в-ра-те-ни | ||
| членувано | от-в-ра-те-ни-те | ||
2. отвратен — мин. страд. прич. м. р.
отвратен е производна форма на отвратя (мин. страд. прич. м. р.).