неизпълним

Речник на българския език

неизпълнѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

неизпълнѝма, неизпълнѝмо, мн. неизпълнѝми, прил. Който не може да бъде изпълнен; неосъществим. Неизпълнима задача.
същ. неизпълнѝмост, неизпълнимостта̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • неезпалним
  • неезпълним
  • нееспалним
  • нееспълним
  • неизпалним
  • неиспалним
  • неиспълним
  • ниезпалним
  • ниезпълним
  • ниеспалним
  • ниеспълним
  • ниизпалним
  • ниизпълним
  • нииспалним
  • нииспълним

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-из-пъл-ним
непълен член не-из-пъл-ни-мия
пълен член не-из-пъл-ни-ми-ят
ж. р. не-из-пъл-ни-ма
членувано не-из-пъл-ни-ма-та
ср. р. не-из-пъл-ни-мо
членувано не-из-пъл-ни-мо-то
мн. ч. не-из-пъл-ни-ми
членувано не-из-пъл-ни-ми-те