неоснователно

Речник на българския език

1. неоснова̀телно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • неоснователну
  • неосноватилно
  • неосноватилну
  • неоснувателно
  • неоснувателну
  • неоснуватилно
  • неоснуватилну
  • неуснователно
  • неуснователну
  • неусноватилно
  • неусноватилну
  • неуснувателно
  • неуснувателну
  • неуснуватилно
  • неуснуватилну
  • ниоснователно
  • ниоснователну
  • ниосноватилно
  • ниосноватилну
  • ниоснувателно
  • ниоснувателну
  • ниоснуватилно
  • ниоснуватилну
  • ниуснователно
  • ниуснователну
  • ниусноватилно
  • ниусноватилну
  • ниуснувателно
  • ниуснувателну
  • ниуснуватилно
  • ниуснуватилну

2. неоснователно — ср. р.

неоснователно е производна форма на неоснователен (ср. р.).