необитаем

Речник на българския език

необита̀ем прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

необита̀ема, необита̀емо, мн. необита̀еми, прил. Който няма население. Необитаем остров.

Грешни изписвания (15)

  • необетаем
  • необетаим
  • необитаим
  • неубетаем
  • неубетаим
  • неубитаем
  • неубитаим
  • ниобетаем
  • ниобетаим
  • ниобитаем
  • ниобитаим
  • ниубетаем
  • ниубетаим
  • ниубитаем
  • ниубитаим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-о-би-та-ем
непълен член не-о-би-та-е-мия
пълен член не-о-би-та-е-ми-ят
ж. р. не-о-би-та-е-ма
членувано не-о-би-та-е-ма-та
ср. р. не-о-би-та-е-мо
членувано не-о-би-та-е-мо-то
мн. ч. не-о-би-та-е-ми
членувано не-о-би-та-е-ми-те