необита̀ем
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
необита̀ема, необита̀емо, мн. необита̀еми, прил. Който няма население. Необитаем остров.
Грешни изписвания (15)
- необетаем
- необетаим
- необитаим
- неубетаем
- неубетаим
- неубитаем
- неубитаим
- ниобетаем
- ниобетаим
- ниобитаем
- ниобитаим
- ниубетаем
- ниубетаим
- ниубитаем
- ниубитаим
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-о-би-та-ем | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-о-би-та-е-мия | ||
| пълен член | не-о-би-та-е-ми-ят | ||
| ж. р. | не-о-би-та-е-ма | ||
| членувано | не-о-би-та-е-ма-та | ||
| ср. р. | не-о-би-та-е-мо | ||
| членувано | не-о-би-та-е-мо-то | ||
| мн. ч. | не-о-би-та-е-ми | ||
| членувано | не-о-би-та-е-ми-те | ||