изключен

Речник на българския език

1. изклю̀чен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езключен
  • езключин
  • есключен
  • есключин
  • изключин
  • исключен
  • исключин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-к-лю-чен
непълен член из-к-лю-че-ния
пълен член из-к-лю-че-ни-ят
ж. р. из-к-лю-че-на
членувано из-к-лю-че-на-та
ср. р. из-к-лю-че-но
членувано из-к-лю-че-но-то
мн. ч. из-к-лю-че-ни
членувано из-к-лю-че-ни-те

2. изключен — мин. страд. прич. м. р.

изключен е производна форма на изключа (мин. страд. прич. м. р.).