изключено

Речник на българския език

1. изклю̀чено — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
• Изключено е. — Не е възможно. Изключено е да е идвал.

Синоними

Грешни изписвания (15)

  • езключено
  • езключену
  • езключино
  • езключину
  • есключено
  • есключену
  • есключино
  • есключину
  • изключену
  • изключино
  • изключину
  • исключено
  • исключену
  • исключино
  • исключину

2. изключено — ср. р.

изключено е производна форма на изключен (ср. р.).

3. изключено — мин. страд. прич. ср. р.

изключено е производна форма на изключа (мин. страд. прич. ср. р.).

Връзки