закътан

Речник на българския език

1. закъ̀тан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

закъ̀тана, закъ̀тано, мн. закъ̀тани, прил.
1. Който е отделен, запазен, скрит. Закътани пари.
2. Който е обграден като в кът, не е на течение. Къщата е на закътано място.

Грешни изписвания (3)

  • закътън
  • зъкътан
  • зъкътън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-къ-тан
непълен член за-къ-та-ния
пълен член за-къ-та-ни-ят
ж. р. за-къ-та-на
членувано за-къ-та-на-та
ср. р. за-къ-та-но
членувано за-къ-та-но-то
мн. ч. за-къ-та-ни
членувано за-къ-та-ни-те

2. закътан — мин. страд. прич. м. р.

закътан е производна форма на закътам (мин. страд. прич. м. р.).