1.
затъ̀нтен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
затъ̀нтена, затъ̀нтено, мн. затъ̀нтени, прил.
1. Който е далече от център; пуст, безлюден. Затънтен край.
2. Който е сложен в тайно, дълбоко място; забутан.
1. Който е далече от център; пуст, безлюден. Затънтен край.
2. Който е сложен в тайно, дълбоко място; забутан.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- затънтин
- зътънтен
- зътънтин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | за-тън-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | за-тън-те-ния | ||
| пълен член | за-тън-те-ни-ят | ||
| ж. р. | за-тън-те-на | ||
| членувано | за-тън-те-на-та | ||
| ср. р. | за-тън-те-но | ||
| членувано | за-тън-те-но-то | ||
| мн. ч. | за-тън-те-ни | ||
| членувано | за-тън-те-ни-те | ||
2. затънтен — мин. страд. прич. м. р.
затънтен е производна форма на затънтя (мин. страд. прич. м. р.).