особено

Речник на българския език

1. осо̀бено — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. Различно, необикновено. Говориш особено.
2. Твърде много. Особено обичам да пътувам.
3. Предимно, най-вече, изключително. Много е полезно, особено за тебе.

Синоними

Грешни изписвания (8)

  • особену
  • особино
  • особину
  • усобено
  • усобену
  • усобино
  • усобину
  • особенно

2. особено — ср. р.

особено е производна форма на особен (ср. р.).

Връзки