първообраз

Речник на българския език

първоо̀браз съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. първообрази, м. Първоначален образ, вид на нещо; оригинал.

Грешни изписвания (8)

  • първообрас
  • парвообрас
  • парвообръс
  • парвуобрас
  • парвуобръс
  • първообръс
  • първуобрас
  • първуобръс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пър-во-об-раз
непълен член пър-во-об-ра-за
пълен член пър-во-об-ра-зът
мн.ч. пър-во-об-ра-зи
членувано пър-во-об-ра-зи-те
бройна форма пър-во-об-ра-за
звателна форма