прототип

Речник на българския език

прототѝп съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

мн. прототипове, (два) прототипа, м.
1. Първообраз, първоначален образ.
2. Спец. Действително лице, което служи на писател за модел при създаването на литературен герой.

Грешни изписвания (3)

  • протутип
  • прутотип
  • прутутип

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-то-тип
непълен член про-то-ти-па
пълен член про-то-ти-път
мн.ч. про-то-ти-по-ве
членувано про-то-ти-по-ве-те
бройна форма про-то-ти-па
звателна форма