грапавина

Речник на българския език

грапавина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. грапавинѝ, ж.
1. Неравност. Тук има грапавина.
2. Прен. Езикова и/или стилова необработеност, неиздържаност.

Грешни изписвания (15)

  • грапавена
  • грапавенъ
  • грапавинъ
  • грапъвена
  • грапъвенъ
  • грапъвина
  • грапъвинъ
  • гръпавена
  • гръпавенъ
  • гръпавина
  • гръпавинъ
  • гръпъвена
  • гръпъвенъ
  • гръпъвина
  • гръпъвинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-па-ви-на
членувано гра-па-ви-на-та
мн.ч. гра-па-ви-ни
членувано гра-па-ви-ни-те
звателна форма