централа

Речник на българския език

центра̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. центра̀ли, ж.
1. Седалище на главно управление на предприятие или учреждение, което има клонове. Търговска централа.
2. Електроцентрала.
3. Апаратура на телефонна станция. Автоматична телефонна централа.

Грешни изписвания (3)

  • централъ
  • цинтрала
  • цинтралъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цен-т-ра-ла
членувано цен-т-ра-ла-та
мн.ч. цен-т-ра-ли
членувано цен-т-ра-ли-те
звателна форма