диспозиция

Речник на българския език

диспозѝция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. диспозѝции, ж.
1. Начин на разположение.
2. Спец. План за разполагане на войски.

Грешни изписвания (23)

  • деспозицеа
  • деспозицеъ
  • деспозицея
  • деспозициа
  • деспозициъ
  • деспозиция
  • деспузицеа
  • деспузицеъ
  • деспузицея
  • деспузициа
  • деспузициъ
  • деспузиция
  • диспозицеа
  • диспозицеъ
  • диспозицея
  • диспозициа
  • диспозициъ
  • диспузицеа
  • диспузицеъ
  • диспузицея
  • диспузициа
  • диспузициъ
  • диспузиция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-по-зи-ция
членувано дис-по-зи-ци-я-та
мн.ч. дис-по-зи-ции
членувано дис-по-зи-ци-и-те
звателна форма