плам

Речник на българския език

плам — съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

пла̀мът, пла̀ма, само ед., м. В поезията — пламък.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плам
непълен член пла-ма
пълен член пла-мът
мн.ч. —
членувано —
бройна форма —
звателна форма —

Връзки