докачение

Речник на българския език

докачение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-ка-че-ние
членувано до-ка-че-ни-е-то
мн.ч. до-ка-че-ния
членувано до-ка-че-ни-я-та