устремите

Речник на българския език

1. устремите — мн. ч. членувано

устремите е производна форма на устрем (мн. ч. членувано).

2. устремите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

устремите е производна форма на устремя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).