устремя

Речник на българския език

устремя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

устремѝш, мин. св. устремѝх, мин. прич. устремѝл, св.вж. устремявам.

Грешни изписвания (8)

  • остремйа
  • остремйъ
  • остримйа
  • остримйъ
  • устремйа
  • устремйъ
  • устримйа
  • устримйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ус-т-ре-мя ус-т-ре-мим
2 лице ус-т-ре-миш ус-т-ре-ми-те
3 лице ус-т-ре-ми ус-т-ре-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ус-т-ре-мих ус-т-ре-мих-ме
2 лице ус-т-ре-ми ус-т-ре-мих-те
3 лице ус-т-ре-ми ус-т-ре-ми-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ус-т-ре-мях ус-т-ре-мях-ме
2 лице ус-т-ре-ме-ше ус-т-ре-мях-те
3 лице ус-т-ре-ме-ше ус-т-ре-мя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устремил съм устремила съм устремило съм устремили сме
2 лице устремил си устремила си устремило си устремили сте
3 лице устремил е устремила е устремило е устремили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях устремил бях устремила бях устремило бяхме устремили
2 лице беше устремил беше устремила беше устремило бяхте устремили
3 лице беше устремил беше устремила беше устремило бяха устремили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще устремя ще устремим
2 лице ще устремиш ще устремите
3 лице ще устреми ще устремят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм устремил ще съм устремила ще съм устремило ще сме устремили
2 лице ще си устремил ще си устремила ще си устремило ще сте устремили
3 лице ще е устремил ще е устремила ще е устремило ще са устремили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да устремя щяхме да устремим
2 лице щеше да устремиш щяхте да устремите
3 лице щеше да устреми щяха да устремят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм устремил щях да съм устремила щях да съм устремило щяхме да сме устремили
2 лице щеше да си устремил щеше да си устремила щеше да си устремило щяхте да сте устремили
3 лице щеше да е устремил щеше да е устремила щеше да е устремило щяха да са устремили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устремял съм устремяла съм устремяло съм устремели сме
2 лице устремял си устремяла си устремяло си устремели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устремил съм устремила съм устремило съм устремили сме
2 лице устремил си устремила си устремило си устремили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм устремил била съм устремила било съм устремило били сме устремили
2 лице бил си устремил била си устремила било си устремило били сте устремили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да устремя щяла съм да устремя щяло съм да устремя щели сме да устремим
2 лице щял си да устремиш щяла си да устремиш щяло си да устремиш щели сте да устремите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм устремил щяла съм да съм устремила щяло съм да съм устремило щели сме да сме устремили
2 лице щял си да си устремил щяла си да си устремила щяло си да си устремило щели сте да сте устремили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих устремил бих устремила бих устремило бихме устремили
2 лице би устремил би устремила би устремило бихте устремили
3 лице би устремил би устремила би устремило биха устремили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ус-т-ре-ми ус-т-ре-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ус-т-ре-мен
непълен член ус-т-ре-ме-ния
пълен член ус-т-ре-ме-ни-ят
женски род ус-т-ре-ме-на
членувано ус-т-ре-ме-на-та
среден род ус-т-ре-ме-но
членувано ус-т-ре-ме-но-то
множествено число ус-т-ре-ме-ни
членувано ус-т-ре-ме-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ус-т-ре-мил
непълен член ус-т-ре-ми-лия
пълен член ус-т-ре-ми-ли-ят
женски род ус-т-ре-ми-ла
членувано ус-т-ре-ми-ла-та
среден род ус-т-ре-ми-ло
членувано ус-т-ре-ми-ло-то
множествено число ус-т-ре-ми-ли
членувано ус-т-ре-ми-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ус-т-ре-мял
женски род ус-т-ре-мя-ла
среден род ус-т-ре-мя-ло
множествено число ус-т-ре-ме-ли