била съм устремила

Речник на българския език

1. била съм устремила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм устремила е производна форма на устремя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).