бил съм устремил

Речник на българския език

1. бил съм устремил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм устремил е производна форма на устремя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).