устремеше

Речник на българския език

1. устремеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

устремеше е производна форма на устремя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. устремеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

устремеше е производна форма на устремя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).