устремило си

Речник на българския език

1. устремило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

устремило си е производна форма на устремя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. устремило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

устремило си е производна форма на устремя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).