бил си устремил

Речник на българския език

1. бил си устремил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си устремил е производна форма на устремя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).