устремила съм

Речник на българския език

1. устремила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

устремила съм е производна форма на устремя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. устремила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

устремила съм е производна форма на устремя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).